Твърдение за мини в Баб ел-Мандеб сочи към брега, не към коридора

Сателитно изображение от Copernicus Sentinel Data от 10 септември 2016 г. сочи черен дим, издигащ се над пустинята югоизточно от Медина по протежение на маршрут на тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия. (2026 Copernicus Sentinel Data)

Йеменски рибари минават покрай търговски кораб в стратегическия проток Баб ел-Мандеб, 5 април 2026 г. (AP Photo/Abdulnasser Alseddik)

🇾🇪💣 Хутите са поставили морски мини в Баб ел-Мандеб и са изкопали окопи в планините над протока, твърди анонимен военен източник от Йемен пред германската агенция dpa във вторник. Според него мерките имат за цел да попречат на правителствените сили да си върнат териториите, изгубени през последната седмица, а не да прекъснат международното корабоплаване. Източникът не уточнява за конкретни места, брой или видове мини. До края на деня нямаше независимо потвърждение нито за минирането, нито за изграждането на окопите.

Съобщението идва след серия от загуби на правителствените сили по бреговете на Червено море. Новото настъпление на хутите стартира на 3 септември по 3 различни направления. На 10 септември те превзеха Хайс и ал-Хоха в южната част на провинция Ходейда, пристанищния град Моха, както и остров Зукар. Още на следващия ден те установиха контрол върху Дубаб и остров Перим в самия проток, а на 14 септември – над островите Голям и Малък Ханиш след изтеглянето на гарнизона.

Саудитска Арабия ограничава намесата си. Според Axios Мохамед бин Салман е поискал от президента на САЩ Доналд Тръмп да бъдат нанесени въздушни удари, но е получил отказ.

Предишно твърдение за морски мини беше свързано със силите на Тарик Салех. На 22 август източник от военните среди заяви пред местната агенция Saba, че морските отряди на Националните съпротивителни сили са обезвредили мина в „жизненоважен участък от международния коридор“ и са унищожили лодка, натоварена с експлозиви. По това време те все още контролираха позиции по крайбрежието, които бяха загубени на по-късен етап.

Вариантите за миниране зависят предимно от релефа на дъното, дълбочината и използваните боеприпаси. Баб ел-Мандеб е широк около 30 км в най-тясната си част. Вулканичният остров Перим, с площ 13 кв.км, го разделя на два неравни канала. Западният, Дакт ел-Маюн, е широк около 26 км и достига дълбочина от 310 метра. През него преминава основният маршрут за международно корабоплаване между Червено море и Аденския залив. Източният, Баб Искендер, минава непосредствено до йеменския бряг, широк е около 3 км и има дълбочина около 30 метра.

Според аналитичното издание Covert Shores хутите разполагат с контактни мини местно производство KS-1 и KS-2 („Мерсад“), боеприпаси по ирански образец, магнитни мини за прикрепване към корабни корпуси и импровизирани плаващи взривни устройства от газови бутилки. Котвените мини се задържат под водната повърхност чрез въже, свързано с котва на дъното. Без данни за конкретния модел и начина на поставяне обаче дълбочината сама по себе си не позволява да се определи къде могат да бъдат използвани.

Плиткият източен канал и крайбрежните подстъпи са възможни места за миниране с цел възпрепятстване на морски десант към Дубаб, Моха или Перим. Такава хипотеза отговаря на целта, посочена от анонимния източник, но наличните данни не установяват местоположението на евентуалните минни заграждения и не изключват опасност за западния канал.

Рискът не се ограничава непременно до мястото на поставяне. Котвени мини могат да се откъснат от силно вълнение, а плаващите взривни устройства се носят от теченията. Групата на експертите на ООН за Йемен отчете 44 морски мини, открити за 2017 г. в Червено море и Аденския залив – 4 от тях поразиха търговски кораби.

Съобщението за миниране засяга маршрут, чието значение за енергийните доставки нараства. По оценка на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през Баб ел-Мандеб са преминавали 5,4 млн. барела петрол и течни горива дневно през последното тримесечие на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. потокът достига 8,1 млн. барела дневно, от които 6,1 млн. суров петрол и кондензат. Увеличението е свързано с пренасочването на саудитския износ по тръбопровода изток–запад към Янбу на Червено море.

Между същите две тримесечия потокът през Ормузкия проток е спаднал от 21,6 на 4,9 млн. барела дневно. Скокът в обемите на транзит през Баб ел-Мандеб не компенсира въпросния спад, но значи, че евентуално прекъсване на корабоплаването би засегнало по-голям обем енергийни доставки.

Контролираните от хутите власти в Сана обявиха плаването през пролива за безопасно. Още същия вторник т.нар. „министерство на външните работи“ на Ансар Аллах обяви, че опитите да бъде внушено обратното са „подвеждащи международната общност“. ТАСС предаде позицията часове преди появата на самата новина за мините. Ден по-рано Зейд ал-Уашли, председател на управителния съвет на пристанищното дружество в Червено море под контрола на хутите, съобщи за 85 кораба, преминали в протока за 72 часа. Той определи това като „близо 96%“ от обичайния обем.

Другите налични данни използват различни показатели и периоди, което ограничава прякото им сравнение. Според Kpler, в понеделник са преминали 21 кораба за превоз на товари срещу 28 предния ден и 50 дневно преди началото на войната през февруари.

Звеното за анализ на открити източници на „Ал Джазира“ отчита според данни на MarineTraffic общо 116 транзита в двете посоки от 11 септември до сутринта на 14 септември. Средният дневен поток от началото на месеца е около 38 преминавания.

Обявените от ал-Уашли 85 кораба за 72 часа означават близо 28 дневно – по-ниска стойност от данните на MarineTraffic за приблизително същия период. Без еднакви времеви граници и яснота кои категории кораби са включени обаче разликата не доказва възникнало противоречие. Ал-Уашли не посочва и базата, спрямо която изчислява своите „96%“. Единственото изрично сравнение с предвоенното ниво в посочените данни е на Kpler и то показва по-нисък трафик.

Опитът от Ормузкия пролив показва, че предупрежденията за мини могат да имат икономически последици още преди самата заплаха да бъде напълно изяснена. На 28 август началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър обяви, че силите са разминирали схемата за разделно движение – определените коридори за корабите в двете посоки. Съобщението не се отнасяше за целия проток.

Съвместният център за морска информация (JMIC) и Морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) продължиха да алармират за дрейфуващи мини и такива с необозначено местоположение в тези коридори и около тях. Съвместният комитет по военните рискове на застрахователния пазар „Лойдс“ пази категорията на риска до независимо потвърждение на разминирането. Според оценките на брокера Marsh застрахователната премия за военен риск при преминаване през Ормуз беше между 3 и 8% от стойността на корабния корпус спрямо 0,25% преди войната.

Съобщенията за отделни инциденти също остават предмет на спор. В понеделник флотът на Корпуса на гвардейците на ислямската революция заяви, че танкерът „Ел Гая“, плаващ под панамски флаг, е попаднал на мина южно от Ормуз. Централното командване на САЩ отхвърли тази версия като невярна. Според него корабът е бил изваден от строя от иранска ракета още предишния месец, а през уикенда е бил поразен с дрон край Оман. Подобна несигурност може да поддържа високата оценка на риска, без причината за конкретния инцидент да е установена.

Ако наличието на мини във водите на пролива Баб ел-Мандеб бъде потвърдено, разминирането ще постави въпроса за наличните специализирани средства. През септември 2025 г. ВМС на САЩ изведоха от състава си още четирите миночистача от клас Avenger, базирани в Бахрейн – Devastator, Dextrous, Gladiator и Sentry. Задачите им бяха прехвърлени на бойни кораби за крайбрежни води от клас Independence, оборудвани с модулен комплект за противоминни операции.

Последните 4 миночистача от клас Avenger са базирани в Сасебо, Япония, далеч от двата протока в Близкия изток. Започналото през април разминиране на Ормуз вече изисква противоминни средства. От наличната информация обаче не може да се определи какъв допълнителен ресурс би могъл да бъде насочен към Баб ел-Мандеб.

На извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН вчера помощник генералният секретар Халед Хиари предупреди, че ескалацията по западното крайбрежие на Йемен застрашава корабоплаването през Баб ел-Мандеб и може да засегне енергийните пазари и продоволствената сигурност. По неговата оценка транзита на стоки през Червено море засега изглежда до голяма степен незасегнат, но боевете ескалират тревогата на пазарите с оглед на продължаващите затруднения в Ормуз. Йеменският дипломат Абдула Али Фадел ас-Саади поиска осъждане на нападенията на хутите, налагане на действащото оръжейно ембарго и подкрепа за възстановяване на правителствения контрол върху крайбрежието, пристанища и териториални води. Хиари призова за сдържаност и възобновяване на политическия диалог под егидата на ООН.

Междувременно саудитската коалиция обеща „твърд“ отговор, след като в понеделник ракети и дронове на хутите раниха 13 цивилни в Хамис Мушаит, Абха и Таиф.

Анализ: Етиопия обяви стратегическо партньорство с Пентагона без американско потвърждение

🇪🇹🛡️🇺🇸 Етиопия и САЩ се договориха да изградят всеобхватно стратегическо партньорство в сферата на отбраната и сигурността. Това обявиха на 21 август министерства на отбраната и външните работи на африканската страна. Изявлението последва двудневни консултации в Пентагона на 19 и 20 август с участието на делегация, ръководена от генерал-майор Тешоме Гемечу, ръководител на Дирекцията за външни отношения и военно сътрудничество. От американска страна не е публикувана официална информация за срещата. Нито Пентагонът, нито Африканското командване (AFRICOM) са излезли със съобщение, въпреки че командването публикува отчет за втората сесия на американско-анголския комитет за отбрана, проведена на 5 и 6 август.

Консултациите бяха проведени под ръководството на Брайън Дж. Елис, помощник-секретар по въпросите на Африка. Официалната му длъжност вече съдържа определението „по войната“, а не „по отбраната“. С указ 14347 от 5 септември 2025 г. Пентагонът получи правото да използва името Министерство на войната в кореспонденцията и публичните си съобщения. Юридическото наименование обаче остава Министерство на отбраната, тъй като единствено Конгресът има юрисдикция да го промени. Етиопското комюнике посочи три основи на бъдещото партньорство: защита на националните и взаимните интереси, взаимодействие с укрепване на доверието и съвместни усилия за мир и стабилност в региона на Африканския рог. Никъде не се споменава подписан документ.

Значението на съобщението произтича от рязката промяна спрямо доскорошното отношение на Вашингтон към етиопската армия като към клиент, за когото по презумпция се отказваха лицензи за оръжейни сделки. Службата за контрол на търговията с отбранителни стоки към Държавния департамент включи Етиопия към раздел 126.1 от Правилника за международна търговия с оръжие (ITAR) през ноември 2021 г. При посочения режим всяко заявление за лиценз бива отхвърлено по презумпция. Два месеца по-рано указ 14046 наложи целеви санкции заради хуманитарната и правозащитната криза в северната част на страната. По силата на указа са санкционирани четири структури и две физически лица, а самият документ остава в сила и днес.

На 11 май 2026 г. същата служба прекрати забраната. Автоматичният отказ беше заменен с разглеждане на всяко заявление поотделно, като се отчитат националната сигурност, външната политика, регионалната стабилност и положението с правата на човека. Възстановени бяха и лицензионните изключения, които не са достъпни за държавите, включени в раздел 126.1. На същия ден държавният секретар Марко Рубио прие етиопския външен министър Гедион Тимотеос. Разговорът им обхвана както партньорството в областта на сигурността, така и възможностите за търговско сътрудничество.

След това контактите бързо се активизираха. В края на юли AFRICOM и етиопските въоръжени сили откриха в Адис Абеба първия Африкански симпозиум по логистика и комуникации. В него участваха делегати от 40 държави и представители на повече от 25 американски компании. Сред изказалите се бяха командващият AFRICOM генерал Дагвин Андерсън, американският посланик Ервин Масинга и етиопският министър на отбраната Айша Мохамед Муса. На 17 август американски военни започнаха занятия в етиопския център за мироопазващи операции. На 19 август делегацията на Тешоме пристигна във Вашингтон.

Изваждането на Етиопия от раздел 126.1 не значи нито поръчка, нито дарение. Промяната премахва общата нормативна забрана на евентуални доставки на бронирани машини, боеприпаси, комуникации и резервни части, както и пред платеното обучение. Ударният авиопарк на Етиопия в момента не включва американски платформи. Изследване на Европейския съвет за международни отношения от февруари 2025 г. отбелязва подробно арсенала на Адис Абеба от 2021 г. насам: турски дронове Bayraktar TB2 и по-тежкия модел Akinci, китайски Wing Loong, доставени с посредничество от ОАЕ, и ирански Mohajer-6.

Турция, Китай и Иран не обвързват сделките с правозащитни условия и сертификати за краен потребител от вида, който законодателството на САЩ изисква. Разглеждането на всяко заявление поотделно, с което беше заменен автоматичният отказ, не е формалност. При него се оценява и положението при правата на човека, докато етиопските въоръжени сили водят две вътрешни кампании, включващи удари по населени места. Всеки лиценз за ударна платформа ще бъде оценяван според същите критерии, които доведоха до включването на Етиопия в раздел 126.1 през 2021 г.

Това е първото съществено ограничение. Американската военна техника е скъпа, а достъпът до такава е обвързан с редица условия. Предлаганото от Анкара, Пекин и Техеран е по-евтино и не е придружено от същите ограничения. Мащабът на предишната американска програма е известен. През 2019 г. – последната година преди войната – над 300 етиопски офицери и подофицери преминаха през курсове, финансирани от САЩ. AFRICOM проведе на етиопска територи учението Justified Accord с най-големия контингент на САЩ в страната от 30 години насам. Тогавашното сътрудничество се изразяваше в обучение и военно присъствие, а не в доставки на бойни платформи. Единственото конкретно действие на САЩ този август е изпращането на екипа, който преподава международно хуманитарно право.

Вторият риск е свързан с Тиграй. На 20 август, докато етиопски офицери провеждаха втория ден от своите разговори в Пентагона, два дрона удариха Мекеле. Специализираната болница „Айдер“ прие 13 ранени от попадение в жилищния квартал Даеро, сред които имаше деца. Регионалното бюро за комуникации съобщи за четирима ранени при удара в района на църквата „Св. Мария“ и обвини федералното правителство. Адис Абеба не пое отговорност и не отговори на обвинението. Два дни по-рано друг удар край същия град е убил един човек, съобщи BBC. Армията не коментира случая.

Серията инциденти през август не започна в Мекеле. На 1 август битки с тежка артилерия и ударни дронове в западната част на региона принудиха стотици души, включително ранени бойци, да преминат границата със Судан. На 10 август представители на Тиграй обвиниха федералните сили за удари край Рая Аламата в южната част на региона. AFP съобщи за четирима ранени, а BBC Tigrinya цитира местните власти, според които трима души са били убити, а други седем са ранени. Според тези сведения две от попаденията са поразили училище, в което са се укривали бойци по време на ваканцията. Данните се разминават и нито една от версиите не е независимо потвърдена. Общото е, че обвиненията са насочени към федералните сили и остават без съдържателен публичен отговор от тяхна страна. Успоредно с това федералните части водят кампания срещу движението Фано в съседната област Амхара, където журналистически репортажи документират твърдения за поразени училища, болници и религиозни сбирки. Подписаното през ноември 2022 г. споразумение от Претория, прекратило бойните действия в северната част на страната, формално остава в сила, но на практика се намира пред разпад.

Сближаването между САЩ и Етиопия протича на фона на криза, която повишава стратегическото значение на Червено море. От края на февруари, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран, Ормузкият проток е практически затворен за търговското корабоплаване. В мирно време през него преминава около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ. Алтернативният маршрут за суровините от Залива към Европа минава по саудитския петролопровод до брега на Червено море, а оттам – през Баб ел-Мандеб и Суецкия канал. През същия тесен морски проход преминават около 15% от световната морска търговия и близо 30% от контейнерния трафик, включващ електроника, автомобилни части, машини, храни и торове. На 22 юли, след 9-месечно прекъсване, хутите подновиха нападенията срещу корабоплаването в района. Въпреки това Maersk, CMA CGM и Cosco подновиха или подготвят преминавания, а само за около 2 седмици през август MSC преведе 7 кораба през Суецкия канал и Баб ел-Мандеб с изключени системи за автоматична идентификация. Всяко ново затваряне налага обикаляне около нос Добра надежда, повишава застрахователните разходи и удължава сроковете по целия маршрут между Азия и Европа, включително за товарите, предназначени за пристанища в Черно море.

По западния бряг на този стратегически проход са разположени Джибути и Еритрея. В непосредствения им тил е Етиопия – държава без собствен морски излаз и с най-многобройната армия в Африканския рог. През последните месеци Вашингтон води разговори едновременно с всички регионални участници. През април се появиха сведения за тайни преговори за отмяна на санкциите срещу Еритрея. На 19 юли съветникът по африканските въпроси Масад Булос събра в Кайро външните министри на Египет, Еритрея и Сомалия, а на 4 август отрече да се изгражда коалиция срещу Етиопия. Камерън Хъдсън, работил по въпросите на Африка в ЦРУ, Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, определи подхода на САЩ като опит да преследват едновременно целите си в борбата с тероризма, достъпа до критични суровини, търговската дипломация, морската сигурност и да управлява регионално съперничество, което според него не разбира достатъчно добре.

Най-сериозният риск обаче остава не морето, а северната сухопътна граница на Етиопия. През февруари Международната кризисна група определи отношенията между Етиопия, Еритрея и Тиграй като буре, пълно с барут, и препоръча спешно създаване на неформални канали за комуникация между Адис Абеба, Асмара и Мекеле. Оттогава положението не се е подобрило. Етиопия и Еритрея продължават да натрупват войски от двете страни на общата си граница. Премиерът Абий Ахмед определи достъпа до Червено море като екзистенциален въпрос за страна с 140 млн души население и неведнъж посочи еритрейското пристанище Асаб като исторически етиопско. Асмара възприема тези изявления като заявка за нахлуване.

През май Египет и Еритрея подписаха споразумение за морски транспорт и потвърдиха своята позиция, че сигурността на Червено море е отговорност на крайбрежните страни. В отговор Адис Абеба обвини Кайро, че се опитва да я обкръжи и да прекъсне достъпа ѝ до морето. През същия месец се появиха и сведенията за американско сближаване с Асмара. Така отворената от САЩ през май възможност за оръжейни сделки е насочена към държава, която определя излаза си на море за въпрос на национално оцеляване, докато най-близкото до нея крайбрежие принадлежи на Еритрея.

Съществува обаче и по-прозаичен прочит на срещата във Вашингтон. През декември 2019 г. Пентагонът публикува отчет за деветото годишно заседание на двустранния комитет за отбрана, водено от тогавашния заместник-помощник-секретар Пийт Мароко и етиопския министър на отбраната Лема Мегерса, а докладът за него съдържаше почти същите думи за подновен ангажимент и разширено взаимодействие. Форматът е налице от години и сегашната среща може да е поредното заседание, което е представено от Адис Абеба в по-категоричен и политически натоварен тон за вътрешна и регионална употреба. В подкрепа на това стоят три обстоятелства: делегацията беше водена от шеф на служба, а не от министър; няма подписан документ; американската страна не потвърди публично постигнато споразумение.

Саудитски удари по Ходейда – ескалацията с хутите достига йеменския бряг.

🇸🇦💥🇾🇪 Саудитска Арабия нанесе серия от въздушни удари по Ходейда – пристанищен град в Йемен по крайбрежието на Червено море, контролиран от движението на хутите „Ансар Аллах“. Това отбелязва най-сериозната ескалация на бойните действия в района след рухването на 4-годишното примирие.

Ударите, за които съобщиха Ройтерс и редица арабски и западни медии, започнаха късно в петък вечерта. Те бяха предшествани от нов удар на хутите по саудитски кораб в Червено море и явно са пряк отговор на това действие. Саудитското кралство засега не е поемало отговорност.

Предварителните данни сочат за концентриран и продължителен обстрел. Местни източници, цитирани от Sky News Arabia и Reuters, съобщават за четири удара в рамките на самото пристанище на Ходейда, от което се издигат гъсти пламъци и дим. Правителственият сайт Yemen Window докладва други три удара по обекти на групировката в самия град, както и поражения на няколко места в провинцията. Според Al-Sahil, в района Рас ал-Катиб северно от града са били поразени военни позиции, ракетни установки и складове за дронове на хутите. Саудитският канал Al-Hadas също съобщи за експлозии в оръжейни складове.

В същото време телевизия на хутите Al-Masirah постави акцент върху щетите по цивилната инфраструктура – съоръжения на местния телеком оператор и обекти на остров Камаран в Червено море. Тук версиите имат сериозно разминаване: докато медиите на хутите и правителството твърдят, че пристанището е опожарено, Al-Hadas изрично отрече то да е било атакувано.

Точният мащаб на щетите и евентуалният брой жертви остават неизвестни. Движението на хутите все още няма официална позиция, а в небето над града продължава да кръжи авиация, което подсказва, че ударите може би не са приключили. Нападенията не се ограничиха само с Ходейда: почти едновременно постъпиха съобщения за въздушни удари по позиции на хутите в провинция Ал-Байда във вътрешността на страната.

Непосредственият повод за ударите дойде от Червено море. По-рано днес Генералната администрация по транспорта на Саудитска Арабия съобщи, че корабът NCC MASA е бил улучен в Червено море, претърпял е леки щети, но продължава курса си, без да има пострадали членове на екипажа. Само ден по-рано хутите атакуваха с ракети и дронове два саудитски танкера – „Енселия“ и „Лайла“. Миналата седмица те обявиха морска блокада на Саудитска Арабия и предупредиха, че стратегическият пролив Баб ел-Мандеб остава отворен само за несаудитски кораби. Говорителят на арабската коалиция Турки ал-Малики отговори, че нейните сили вече взимат мерки за защита на корабоплаването и ще отвърнат на заплахите „с твърдост и сила“, определяйки твърденията за блокада като „подвеждащи“.

Изборът на цел има съществено значение. По оценки на ООН и хуманитарни организации през пристанище Ходейда минава 70% от вноса на Йемен и значителна част от хуманитарната помощ за местното население, което над десетилетие живее на ръба на глада. Всеки удар по него е чувствителна тема. Това обяснява защо саудитският канал Al-Hadas побърза да отрече информацията, че пристанището е засегнато, а удари срещу военни цели се признават открито. Още на 4 юли коалицията посочи именно това пристанище, петролния терминал Рас Иса, пристанището Ас-Салиф и летището в Сана като обекти, „изложени на риск от удар“ заради военното присъствие на хутите, а на 21 юли обеща „безпрецедентен“ отговор.

Ескалацията се разви изключително бързо. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари в началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, беше погребан на 9 юли, като сред опечалените в Техеран присъстваше и делегация на хутите. Неформалното примирие, замразило след март 2022 г. конфликта между Саудитска Арабия и хутите, се пропука тъкмо покрай това погребение, когато за първи път от над десетилетие бяха възстановени директните полети между Техеран и Санаа, пробивайки въздушната блокада на Рияд.

Докато ирански самолет връщаше делегацията на хутите обратно в Санаа, въздушен удар порази пистата на летището и осуети кацането му. На борда на машината беше представителя на хутите Мохамед ал-Бухаити, а самолетът беше пренасочен към Ходейда. Часове по-късно групировката изстреля дронове и балистични ракети по международното летище в Абха, разположено в южните части на кралството – първото признато нападение срещу кралството от 2022 г. насам. През същата седмица боевете в провинция Ходейда взеха десетки жертви, превръщайки се в най-тежкия изблик на насилие от четири години.

Зад тази ескалация прозира ролята на Техеран. Според Ройтерс, позовавайки се на два ирански източника, Техера е прехвърлил на хутите между 10 и 21 членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, сред които и висши командири, заедно с ракетно оборудване. Този приток на ресурси обяснява защо Рияд нанася удари точно в този момент. Ал-Бухаити заплаши Рияд с обсада, а друг представител предупреди, че „ценните цели“ на саудитското кралство вече се намират в техния обсег.

Всичко това се случва на фона на директен военен конфликт между САЩ и Иран, при който американските удари по ирански цели продължават. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще държи Иран пряко отговорен за всяко нападение на хутите, и заплаши със „сериозно военно наказание“ както групировката, така и Иран, ако атаките срещу корабоплаването в Червено море не бъдат прекратени.

Дали ударите от последните два часа бележат началото на продължителна саудитска въздушна кампания, или са единичен ответен удар, ще проличи през следващите часове по няколко знака: дали Рияд ще поеме официално отговорност, доколко списъкът с целите ще излезе извън рамките на военните обекти и какъв би бил отговорът на хутите по суша и море. Засега е потвърден единствено самият обстрел и неговият обхват. Спорни остават характерът на целите (военни или цивилни) и мащабът на щетите върху град, чиято роля на спасителна линия за милиони хора прави всяка ескалация тук значително по-опасна и критична, отколкото във всяка друга точка на тази война.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.

Шефът на Шин Бет предупреди за риск от мащабна атака срещу Ейлат, разузнаването е скептично.

🇮🇱 Давид Зини, директор на израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет, е предупредил наскоро по време на закрит форум за опасността от мащабно нападение срещу южния град Ейлат, наподобяващо инвазията на Хамас от 7 октомври 2023 г. Това съобщи в понеделник ежедневникът Haaretz, позовавайки се на няколко неуточнени източника от службите за сигурност.

Според материала Зини е разпоредил на няколко висши ръководители в службата за сигурност да поставят най-висок приоритет на подготовката за сценарий за мащабна атака срещу пристанищния град – от територията на съседна Йордания или по море, тъй като смята района за слабо звено поради неговата относителна географска отдалеченост.

Позовавайки се на анонимни източници от апарата за сигурност на Израел, в публикацията се посочва, че Зини очаква координирана сухопътна инвазия и атака от няколко терористични групи с участието на йеменските хути, които се намират на повече от 2000 км от Израел, но в миналото са изстрелвали ракети и дронове към Ейлат.

Източниците на Haaretz обаче изразяват съмнение по отношение на вероятността за подобна атака и един от тях е заявил, че „никой в структурите за сигурност не знае на какви разузнавателни данни се позовава [Зини]“, за да твърди, че най-южният град на Израел е толкова уязвим.

Въпреки това преди няколко седмици е бил направен опит за проникване в Ейлат от Йордания по море.

Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че на 29 май моряци от 916-ти дивизион на военноморските сили на борда на патрулен катер от клас „Двора“ се натъкват на лице, навлязло с джет в териториалните води на Израел край залива Ейлат.

„Силите са произвели предупредителни изстрели във въздуха, за да прогонят заподозрения, а след като той не е спрял, са открили огън по плавателния съд съобразно правилата за ангажиране“, съобщиха тогава от армията.

От IDF уточниха, че след изстрелите лицето е обърнало посоката, отправяйки се обратно към Йордания. Военен източник добави, че мъжът е бил ранен, вероятно от стрелбата, като по-късно е бил разпитван от служители по сигурността на Кралство Йордания.

Директорът на Шин Бет, който пое поста през октомври 2025 г., наскоро посети пристанищния град Ейлат, за да се срещне с местните служители по сигурността. Според материал на Haaretz от миналия месец, на заседание на кабинета Зини е предупредил за продължаващ опит за „превземане“ на курортния град от израелски араби.

Служители в самата Шин Бет също се съобщава, че определят преселването на израелски араби в Ейлат като „тревожна“ тенденция. В отговор на публикацията службата потвърди посещението на директора си в курортния град, определяйки я като оценка на „различните заплахи“, пред които е изправен градът.

В изявление тя подчерта, че „няма информация или конкретна тревога“, която да е провокирала визитата, а тя е извършена в рамките на „задълбочено оперативно планиране и проучване на заплахите по всички фронтове, с които агенцията се занимава“.

До момента мандатът на Зини като ръководител на Шин Бет е съпътстван от противоречия, които започнаха още с неговото назначаване начело на службата, след като премиерът Бенямин Нетаняху уволни предшественика му Ронен Бар през юни.

Няколко организации внесоха във Върховния съд на справедливостта петиции срещу неговото назначение, сред които и трима бивши ръководители на службата, които са на мнение, че Зини не е подходящ за поста. В крайна сметка обаче петициите бяха отхвърлени и той получи разрешение да поеме функциите си.

Твърди се, че след встъпването си в длъжност Зини, който сам се описва като човек с „месиански“ възгледи, е променил приоритетите на службата, омаловажавайки значението на борбата срещу еврейския терор срещу палестинците. Насилието е било прекласифицирано като „триене“.

През февруари един от братята му Безалел Зини беше обвинен в участие в канал за контрабанда на стоки в Газа по време на войната с терористичната групировка Хамас.

Стратегически отношения: Първият посланик на Сомалиленд връчи акредитивните си писма в Израел

🇮🇱🤝🇸🇴 Отношенията между Израел и Сомалиленд са „стратегически“. Това заяви първият посланик на младата африканска държава Мохамед Хаги, връчвайки своите дипломатически акредитивни писма на президента Ицхак Херцог.

„Изградихме страхотни отношения, които са стратегически и ще проправят пътя напред за много неща във всички области – било то развитие, политическо сътрудничество, партньорство в сферата на сигурността и, разбира се, връзките между хората“, заяви той, цитиран от президентската резиденция.

Хаги сподели, че народът на Сомалиленд „високо оценява факта, че Израел стана първата държава, признала Сомалиленд през 1960 г., и отново, след 35 години независимост и суверенитет, Израел отново беше първата държава, която призна Сомалиленд“.

„Нашите отношения са уникални, защото не става дума просто за две правителства, а за народите на Израел и Сомалиленд“, посочи той. „В Сомалиленд може да видите много израелски знамена и хора, които ги развяват както по улиците, така и в селските райони.“

Израелският външен министър Гидеон Саар също прие Хаги след връчването на акредитивните писма. Саар заяви, че е поздравил Хаги по случай днешния Ден на независимостта на Сомалиленд.

„Ще продължа да изграждам отношенията със Сомалиленд!“, написа Саар в социалната мрежа X.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

Jerusalem Post: Иран разширява „огнения пръстен“ чрез хутите в Червено море

🇾🇪🤝🇮🇷 В събота хутите изстреляха балистични ракети по южен Израел – първата им директна атака от началото на американско-израелските удари срещу Иран в края на февруари.

Военният говорител на групировката Яхя Сарий обяви в ефира на телевизия „Ал Масира", че цел на ударите са били „чувствителни военни обекти" в района на град Беершева, разположен близо до центъра за ядрени изследвания „Димона". Израел потвърди прехващането на поне една ракета, а часове по-късно хутите изстреляха втора ракета към територията на страната.

Включването им във войната идва месец след нейното начало и е ясен сигнал, че Техеран разполага с потенциал да разшири конфликта до Червено море. Това усложнява значително положението на САЩ и съюзниците им в региона, тъй като нов фронт от Йемен натоварва и без това разтегнатите американски ресурси.

Как се стигна дотук

Когато на 28 февруари САЩ и Израел нанесоха изненадващ координиран удар срещу Иран с 900 въздушни атаки за 12 часа, те ликвидираха върховния лидер Али Хаменей, началника на генералния щаб Абдолрахим Мусави и редица висши военни и разузнавателни командири. Ударът дойде по време на непреки преговори за ядрената програма – само три дни по-рано иранският министър на външните работи Абас Арагчи посочи, че историческо споразумение е „на една ръка разстояние". За Техеран това е потвърждение, че преговорите са използвани като параван за събиране на въздушна мощ и планиране на изненадваща атака. Тази оценка оттогава насам определя иранското недоверие към всякакви опити за дипломация.

Отговорът беше мащабен и насочен към много направления. По данни на иранската агенция Fars, до 5 март са изстреляни над 500 балистични и морски ракети и близо 2000 дрона – около 40% към Израел, останалите 60% към държавите от Персийския залив. Три дни след първоначалния удар Техеран подтикна ливанската Хизбула да открие ракетен огън по северен Израел, което доведе до израелска въздушна кампания в Ливан с удари по южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и градове като Набатие и Тир. Паралелно с това бяха активирани иранските проксита в Ирак.

Иракският фронт

Шиитските милиции в Ирак са отговорни за стотици атаки от началото на конфликта. На 14 март дрон удари площадка за хеликоптери на американското посолство в Багдад. Иракският външен министър Фуад Хюсеин заяви на 2 март, че над 70 ракети и дронове са били насочени към Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, откакто войната започна. Целите включват консулството на САЩ, международното летище и базата Харир, където са разположени американски войски. На 19 март Катаиб Хизбула обяви временна пауза в ударите по посолството, но постави три условия и други групи като „Катаиб Саид ал-Шухада" заявиха, че ще продължат.

Ормузкият пролив: икономическото оръжие

Паралелно с военните действия Иран задейства най-мощния си лост – затварянето на Ормузкия пролив. На 27 март Революционната гвардия обяви, че затваря Ормуз за всички кораби, плаващи „до и от" пристанища на САЩ, Израел и техните съюзници. През първата седмица на март танкерният трафик през пролива спадна с 90%.

Международната агенция по енергетика (IEA) отговори с най-голямото в историята извънредно отпускане на стратегически резерви. Цената на петрола от клас „Брент" надмина 100 долара за барел на 8 март за първи път от четири години, достигайки пик от 126 долара. Банката на Федералния резерв оцени, че ако блокадата продължи през второто тримесечие на годината, реалният глобален БВП ще се свие с 2,9% на годишна база.

Саудитска Арабия и ОАЕ реагираха, пренасочвайки петрол по тръбопроводи към пристанища извън залива Янбу на Червено море и Фуджайра на Арабско море. Но именно тук стратегическото включване на хутите придобива допълнителен смисъл: ако Червено море стане зона на активни бойни действия, алтернативните маршрути за петролен транспорт стават компрометирани едновременно с основните.

Стратегията „Огнен пръстен"

Иранската доктрина за „огнен пръстен" (известна като „Ос на съпротивата“ или „Шиитска дъга“) предвижда създаване на непрекъснат фронт от Ливан през Ирак и Персийския залив до Йемен, който дава оперативна дълбочина от хиляди километри, за да покаже на Тръмп, че войната няма да приключи бързо и евтино. Включването на хутите е последната липсваща брънка.

Ансар Аллах, както се нарича групировката, далеч не е импровизиран участник. Саудитска Арабия водеше война срещу нея от 2015 до постигането на примирие през 2022 г. В нея Рияд изразходи милиарди долари и ангажира коалиция от десетина държави. Резултатът бе стратегически неуспех. Хутите, закалени от военни конфликти в планинския терен на северозападен Йемен още от 2004 г., се оказаха изключително устойчиви. Те криеха ракетни арсенали в пещерни системи, воюваха с тактики на партизанска война и успяха да ударят дълбоко в саудитска територия – включително по петролни съоръжения на Aramco през 2019 г.

Операция „Решителна буря", започната от саудитското кралство с амбиция за бърза победа, се превърна в скъп изтощителен конфликт без краен успех. Египетската интервенция в Северен Йемен от 1962 г., когато над 50 000 войници бяха блокирани от по-малобройни племенни сили, остава исторически паралел, познат на анализаторите в региона.

Въздушните удари на САЩ от март 2025 г. по позиции на хутите в контекста на тогавашната криза в Червено море също не доведоха до трайно отслабване на групировката и тя възстанови своя оперативен капацитет, поради което продължава да представлява заплаха за международното корабоплаване. Иран е наясно с това и разчита, че подобен ефект може да бъде постигнат и сега.

Израел и картата „Сомалиленд"

Израел не стои пасивно на южния фланг. На 26 декември премиерът Бенямин Нетаняху обяви официалното признаване на Сомалиленд – самопровъзгласена република на южния бряг на Аденския залив, която от 1991 г. функционира де факто независимо от Сомалия, без нито една държава да я е признала преди това. Израел стана първата страна в света, която го направи. Нетаняху представи това като продължение на „Аврамовите споразумения" и обяви сътрудничество в сферите на икономиката, селското стопанство и социалното развитие.

Зад дипломатическата обвивка обаче стои конкретна военна логика. Сомалиленд се намира на едва 260 км и точно отсреща на Аденския залив от териториите на Йемен под контрол на хутите. Според разследване на Bloomberg от март 2026 г. израелски военни представители са посетили бреговете на Сомалиленд още през миналото лято, за да извършат оценка на терена за потенциална военна база. Едно от разглежданите места е район на висок терен на около 100 км западно от пристанищния град Бербера. Тази позиция би съкратила значително оперативното разстояние до позициите на хутите – вместо полети от около 2000 км с въздушно зареждане, каквито налага отстоянието от Израел.

Само 10 дни след признаването, на 6 януари 2026 г. външният министър Гидеон Саар посети Харгейса, което се превърна в първото посещение на израелски държавник в Сомалиленд. Той проведе срещи с президента Абдирахман Абдулахи и описа Сомалиленд като „стратегически партньор", набляг­вайки на сътрудничество в сигурността, търговията и регионалната стабилност. Според Bloomberg над дузина висши военни от новата държава са пътували до Израел за обучение. Израелски генерал потвърди пред агенцията, че е създадено специално разузнавателно звено, фокусирано върху хутите, които разполагат със стотици ракети, способни да достигнат Израел.

Признаването предизвика остра международна реакция. Съветът за сигурност на ООН свика извънредно заседание по искане на Сомалия, на която предстоеше да поеме ротационното председателство на Съвета. 14 от 15-те членове осъдиха решението; единствено САЩ се въздържаха от критика, без обаче да последват примера на Израел. Китайският представител Сун Лей заяви, че Пекин „е против всеки акт на разделяне" на сомалийска територия. Съвместна декларация на 21 арабски, ислямски и африкански държави, сред които Саудитска Арабия, Египет, Турция, Иран, Пакистан, Катар и Нигерия, отхвърли признаването, а Сомалия го описа като „скандално посегателство" срещу нейното единство и суверенитет. Зам.-посланикът на Пакистан в ООН обвърза стъпката с предишни израелски изказвания, които посочиха Сомалиленд като „дестинация за депортиране на палестинци от Газа".

Африканският съюз също отхвърли признаването, с предупреждение, че подобен прецедент би насърчил сепаратистки движения в целия континент — от Казаманс в Сенегал до англофонните региони в Камерун. Сомалиленд не е terra nullius – през 2024 г. Етиопия сключи меморандум за разбирателство с Харгейса за 50-годишен лизинг на крайбрежна ивица от 20 км край Зейла, с цел изграждане на военноморска база, в замяна на дял в Ethiopian Airlines и бъдещо признаване. Емиратската DP World инвестира $442 милиона в модернизацията на пристанище Бербера. Навлизането на Израел в този вече натоварен геополитически терен добавя нов слой на конкуренция в Африканския рог.

В оперативен план признаването на Сомалиленд дава на Израел плацдарм в непосредствена близост до Баб ел-Мандеб – протока, който свързва Червено море с Индийския океан и през който минава значителна част от световния морски товарен трафик. Иранският отговор чрез активирането на хутите може да се разглежда отчасти и като реплика на тази израелска стъпка – опит да покаже, че южният фланг на Червено море няма да бъде контролиран безпрепятствено.

Дипломация на недоверието

На фона на ескалацията вървят паралелни опити за преговори, но с очевидно противоречиви сигнали. На 25 март Пакистан предаде на Иран американски мирен план в 15 точки, който включва облекчаване на санкции, сътрудничество по ядрена програма за граждански цели, засилен мониторинг от МААЕ, както и гаранции за морския трафик през Ормузкия пролив.

Президентът Тръмп обяви, че преговори „текат в момента", а Техеран е готов за сделка – твърдение, което той категорично отрече. Външният министър Арагчи уточни, че САЩ „изпращат послания чрез посредници", но „това не означава преговори". Иранският президент Масуд Пезешкиан постави условия: признаване на законните права на Иран, изплащане на репарации и международни гаранции срещу бъдеща агресия.

Техеран е убеден, че Вашингтон е злоупотребил с предишния преговорен процес — използвайки го като дипломатическо прикритие за подготовка на изненадващия удар от 28 февруари. Това недоверие прави перспективите за бързо примирие твърде мъгляви, особено в условията, в които Иран продължава да демонстрира ескалационен капацитет, а Тръмп многократно е удължавал ултиматуми за отварянето на Ормуз без резултат.

Оценка

Включването на хутите не е спонтанен акт, а добре калибриран стратегически ход. Техеран реши да изчака месец, докато войната обхвана Ливан и Ирак, а блокадата на пролива задейства глобална енергийна криза, преди да активира и йеменския фронт. Целта му е да покаже, че „огненият пръстен" не е просто реторика, а оперативна реалност, способна да затвори едновременно двата ключови морски коридора на Близкия изток.

За САЩ и Израел това значи война без ясен географски предел, срещу противник, разполагащ с доказана способност да издържа продължителен натиск.

Пожар на борда на USS Gerald R. Ford в Червено море

🇺🇸🔥 Пожар, който не е резултат от бойни действия, е избухнал в пералните помещения на американския самолетоносач USS Gerald R. Ford (CVN 78), но е бил бързо овладян, а плавателният съд остава напълно боеспособен, за да оказва подкрепа на операциите срещу иранския режим.

Инцидентът се е случил докато той е провеждал операции в подкрепа на операция Epic Fury от акваторията на Червено море. Макар първоначалната причина за огъня да не е разкрита, тя не е свързана с продължителната въздушна кампания, която американският плаващ гигант в момента поддържа.

Самолетоносачите са едни от най-опасните места на Земята. Те съчетават в себе си няколко елемента с висок риск, сред които реактивно гориво, големи количества бомби и ракети, хиляди членове на екипажа и най-вече полетна палуба с десетки самолети, които излитат или кацат. Поради това подобен род инциденти се случват периодично.

През май 2008 г. например на борда на USS George Washington избухна пожар по време на неговия преход от Чили към пристанището в Сан Диего. На моряците им отне 12 часа да потушат пламъците, които предизвикаха повреди по електрически кабели и компоненти в 80 от общо 3800 отделения на няколко палуби и раниха общо 37 моряци.

По-сериозни инциденти са регистрирани през 60-те години на миналия век. Пожар избухва на борда на USS Forrestal в Тонкинския залив през 1967 г. и USS Enterprise близо до Хавай през 1969 г. И двата са предизвикани от случайна детонация на ракети на полетната палуба и водят до тежки жертви и огромни щети.

Що се отнася до най-новият самолетоносач от състава на ВМС на САЩ, инцидентът се случи в момент, когато разгръщането му беше многократно удължавано и пренасочвано към Червено море за натрупването на сили в Близкия изток и последвалата въздушна кампания срещу режима на аятоласите.

Както наскоро съобщи WSJ, удълженото разгръщане е оказало сериозно влияние върху морала на моряците на борда: някои от интервюираните военнослужещи споделиха, че са пропуснали важни събития като погребения или дълги периоди от израстването на малките си деца, а някои дори обмислят да напуснат флота след края на мисията.

Сякаш продължителната раздяла с близките не е достатъчна, но моралът е засегнат и от постоянни технически проблеми, включително повтарящи се повреди във вакуумната канализационна система на кораба, причинили чести прекъсвания на работата на тоалетните в цели секции на плавателния съд. Поддържащите екипи са били въвлечени в стотици повиквания за ремонт за кратко време, което понякога е изисквало дълги работни часове за откриване на течове и запушвания.

В момента неговата ударна група е база за 8-мо палубно авиокрило (CVW-8), което включва:

• многоцелеви изтребители F/A-18E Super Hornet от ескадрили (VFA) 31, 37 и 87
• многоцелеви изтребители F/A-18F Super Hornet от VFA-213
• самолети за електронна война EA-18G Growler от ескадрила (VAQ) 142
• самолети за въздушно командване и контрол E-2D Hawkeye от ескадрила (VAW) 124
• самолети за логистична поддръжка C-2A Greyhound от ескадрила (VRC) 40
• хеликоптери MH-60S и MH-60R Seahawk от ескадрили (HSC) 9 и (HSM) 70

Африканският рог е на прага на регионален конфликт.

🌍 Конфликтите в Африканския рог стават все по-смъртоносни и тясно свързани, отчасти поради засилената роля на „средните сили“ в Близкия изток, както наричат държавите от Персийския залив и Турция, както и засилената конкуренция помежду им.

Гражданската война в Судан, която навлиза в четвъртата година на катастрофална разруха, е най-красноречивият пример. Войната отне живота поне 150 000 души, отприщи геноцид над цивилното население и стана най-тежката хуманитарна и бежанска криза в света. Конфликтът остави 21 милиона души в продоволствена криза, доведе до необходимост от доставки на помощ за 15 милиона деца и разсели 14 милиона души.

Судан се превърна във възможност за злонамерени актьори като ислямистки групировки, Иран и Русия. Външната намеса на т.нар. средни сили несъмнено допринесе за продължителността и мащабите на конфликта. Доставените отвън дронове безразборно избиват безброй судански цивилни и позволяват на двете страни да продължат своята брутална война, в която извършват безнаказано огромен брой военни престъпления.

Судан обаче не е единственият конфликт в региона, който тези средни сили обострят, а съперничеството рискува да подхрани хоризонтална ескалация в Червено море и Африканския рог. Гражданската война в Судан е само един от пет големи конфликта и политически кризи в региона, които са в основата на текущия геополитически сблъсък между африкански и средни сили. Клановите федерални спорове в Сомалия, етническото напрежение в Етиопия, стремежът ѝ за излаз на море и язовирът „Велико етиопско възраждане“ (GERD) нагнетяват още повече усещането за напрежение. Конкуренцията между средните сили се проектира върху тази африканска динамика, преплитайки и усложнявайки предизвикателствата пред сигурността. В резултат на това вероятността политическите спорове да прераснат в насилие нарасна, въоръжените конфликти ескалираха, а вътрешните проблеми се превърнаха в регионални кризи.

САЩ и партньорите им трябва да деескалират нарастващото напрежение и да избегнат пълномащабна регионална прокси война. Те са в уникална позиция да обединят партньорите от региона като неутрален посредник. Кабинетът на Тръмп трябва да се възползва от това положение и да стане посредник за всеобхватни решения между своите партньори в Африка и Близкия изток, които да създадат условия за стабилност в дългосрочен план. Това означава отхвърляне на преобладаващата в региона нагласа за „игра с нулев резултат“ и стремеж към компромиси, които насърчават взаимноизгоден растеж.

Разговорите обаче невинаги са достатъчни и САЩ трябва да са готови да окажат осезаем натиск върху партньори, чиито действия носят дестабилизация на региона. Годините на американско нехайство за действията на средните сили в Африка (в името на мира и сигурността в Близкия изток) се оказаха неуспешни, позволявайки напрежението да настрои съюзници един срещу друг и заплашвайки да дестабилизира цялото Червено море. Провалът крие риск от конфликт, който може да се окаже пагубен за интересите на САЩ и от двете страни на Червено море и вероятно би причинил катастрофално хуманитарно бедствие.

Един регионален конфликт би могъл да принуди САЩ да избират между ключови съюзници в региона и да отклони вниманието им от насърчаването на американските интереси, като морската сигурност, борбата с тероризма и възпирането на Иран. Противниците на САЩ, сред които Иран, Ал-Кайда, Ислямска държава и Русия, веднага са се възползвали от създадения вакуум. Последната голяма война в Етиопия доведе до близо 600 000 жертви, докато регионална война би отприщила дестабилизираща бежанска криза в и без това претоварените съседни държави, а вероятно и по целия свят. Тези опасности биха разсеяли САЩ от конкуренцията с Китай и Русия в другите части на света, както и от американските интереси в Западното полукълбо.

Настоящият доклад цели да подпомогне отговорните фактори в усилията за мир, очертавайки стратегическите възгледи на средните сили в Африканския рог и анализирайки как взаимодействието между тях и широкия регион оформя динамиката на сигурността. Много е писано за средните сили в Африка и конкуренцията между тях. Този доклад е базиран на досегашни изследвания, надграждайки ги, за да отрази бързо развиващата се обстановка.

Освен това малко трудове предоставят цялостен поглед, който да свързва всички тези нишки, особено ключовата роля на африканската динамика. Регионалните участници имат собствена воля и действията им основополагащи за оформянето на текущата регионална конкуренция и отношенията със средните сили. Този доклад се стреми да запълни тези празнини и да предостави актуална и задълбочена основа, върху която международната общност да изгради един по-кохерентен и проактивен подход за укрепване на регионалната стабилност и от двете страни на Червено море.

🔍 Целият доклад

Етиопски генерал се закани да върне излаза на Червено море.

🇪🇹⚔️🇪🇷 „Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани заради два милиона?“ – заяви военният лидер на Етиопия, поставяйки под въпрос справедливостта на липсата на излаз на море на страната.

Фелдмаршал Бирхану Джула, началник на Генералния щаб на Националните отбранителни сили на Етиопия, оспори справедливостта на това страната да е без излаз на море, като подчерта нуждата ѝ от мир, развитие и достъп до морето.

В речта си по повод 118-ия ден на етиопската армия в Школата за подготовка на военноморските сили на Етиопия Бирхану заяви: „Населението ни сега е 130 милиона. След 25 години то ще стигне 200 милиона. Как може интересите на 200 милиона души да бъдат блокирани в полза на общност от два милиона? Това не е справедливо. Не е в съответствие с международното право и не е логично.“

Той обвини историческите противници, че са лишили Етиопия от морски достъп, а същевременно призна минали вътрешни грешки. Началникът на армията обеща да укрепи отбранителните сили, да ускори развитието и да осигури морски достъп за страната.

Конфликтът между Етиопия и Еритрея има дълбоки исторически корени, свързани с колониалното минало и борбата за независимост на двете страни. Еритрея, която дълги години е била италианска колония, е обединена с Етиопия през 1962 г. след като има статут на автономна федерация за кратък период. Решение, наложено от император Хайле Селасие, предизвиква продължителна въоръжена съпротива, довела до една от най-дългите войни в Африка – 30-годишната война за независимост на Еритрея, приключила през 1991 г. с победата на Еритрейския народен фронт за освобождение и фактическото отделяне на страната.

През 1993 г. тя официално обявява независимост след референдум, признат от международната общност. Така Етиопия, която дотогава разчита на пристанището Асаб за достъп до Червено море, остава без излаз. Отношенията между двете страни се влошават бързо, като през 1998 г. избухва кървав граничен конфликт заради спорния район Бадме. Войната продължава до 2000 г. и взема над 70 000 жертви, а въпреки подписаното мирно споразумение в Алжир, напрежението остава високо повече от десетилетие.

Едва през 2018 г. премиерът на Етиопия Абий Ахмед и президентът на Еритрея Исаяс Афеверки сключват мирно споразумение, което временно подобрява отношенията и носи Нобеловата награда за мир на Ахмед. Въпреки това, териториалните и стратегически амбиции са чувствителен въпрос, за което свидетелстват изказвания като това на фелдмаршал Бирхану, което подчертава, че темата за морския достъп отново се превръща в ключов за външната политика на Адис Абеба.

Атака с дрон на хутите доведе до над 20 ранени в израелския курорт Ейлат.

Израелските сили за сигурност на мястото на попадение от камикадзе дрон на йеменските хути в пристанищния и курортен град Ейлат, 24 септември 2025 г.
📸 Снимка: Flash90

🇾🇪💥🇮🇱 Над 20 души бяха ранени тази вечер при удар на дрон, изстрелян от йеменските хути срещу израелския град Ейлат. Инцидентът идва само няколко дни след като друг дрон се разби в хотелска сграда в курортния и пристанищен град на Червено море.

Според медиците сред ранените са двама мъже на 60 и 26 години, които са в тежко състояние, както и 30-годишен мъж с умерени наранявания и 19 души с леки травми.

Повечето ранени са пострадали от шрапнели. Израелските военновъздушни сили са изпратили два хеликоптера, за да евакуират по-тежко ранените в медицинския център „Сорока“ в Беер Шева. Повечето пострадали са настанени за лечение в медицинския център „Йосефтал“ в Ейлат.

Кадри от атаката показват как дронът се удря близо в търговска зона до хотел.

Военните признаха, че опитите за прехващане на дрона са претърпяли провал. Две ракети са били изстреляни по безпилотния апарат от системата „Железен купол“, но сирените са се задействали според протокола, за да предупредят за атака.

По първоначални данни на ВВС, дронът е бил открит късно, но сирените все пак са активирани от Командването на вътрешния фронт, за да предупредят цивилното население. Провалът на „Железен купол“ да свали дрона може да се дължи на ниската му височина на полет, макар че това все още се разследва. Поради късното откриване не е имало достатъчно време да се изпратят хеликоптери или изтребители, за да го свалят.

Командирът на ВВС генерал-майор Томер Бар сподели на кмета на Ейлат Ели Ланкри, че дронът не представлява нова заплаха и животът в курортния град трябва да продължи нормално.

„Ще разследваме провала в прехващането, ще се поучим и ще се подобрим“, обеща генералът в изявление, публикувано от общината на Ейлат. Представител на военните потвърди думите му пред The Times of Israel.

„Няма нова заплаха тук и няма причина да се спира нормалната дейност в града“, подчерта Бар. Той добави, че освен подобрения в противовъздушната отбрана след втората успешна атака срещу града в рамките на седмица, авиацията ще се съсредоточи в спирането на първоизточника на дроновете – подкрепяната от Иран групировка на хутите в Йемен.

„Ще работим, за да изкореним заплахата, докато укрепваме отбраната“, цитиран е да казва той.

Премиерът Бенямин Нетаняху също разговаря с Ланкри след атаката и заяви: „Всяка атака срещу израелски градове ще бъде посрещната с тежък и болезнен удар по режима на хутите, както вече е доказвано в миналото.“

Според канцеларията на премиера, той е обсъдил с висшето командване на IDF усъвършенстването на противовъздушната отбрана на Ейлат. Министърът на отбраната Кац пък заплаши подкрепяната от Иран групировка след атаката: „Терористите хути отказват да се поучат от Иран, Ливан и Газа и ще научат по трудния начин. Който навреди на Израел, ще бъде наранен седем пъти повече“, написа той в публикация на Х.

По-късно хутите поеха отговорност за атаката и посочиха, че са изстреляли два дрона срещу две отделни цели в Ейлат, от които вторият вероятно не е стигнал до територията на Израел. Освен това те заявиха, че ден по-рано са изстреляли няколко дрона по Ейлат и Беер Шева. Нямаше съобщения за дронове, достигнали Израел от Йемен във вторник, нито за прехванати такива, което предполага, че всички те са паднали преди да достигнат територията на страната.

Хутите често нанасят удари по Ейлат, включително инцидента миналата седмица, при който дрон се удари във входа на хотел, причинявайки материални щети, но за щастие без жертви. Този дрон е бил засечен от военновъздушните сили, но опитите им за прехващане са се провалили, според изявление на военните.

По-рано този месец друг атака на хутите засегна летище „Рамон“ извън града, причинявайки щети и ранявайки леко един човек. Този дрон е бил засечен, но не е бил класифициран като заплаха поради човешка грешка, установи разследване на военновъздушните сили.

По-късно в сряда балистична ракета, изстреляна от хутите срещу Израел, падна извън пределите на страната. IDF засече изстрелването, но сирените за ракетна тревога в Израел не се задействаха, тъй като ракетата не е представлявала заплаха.

От 18 март, когато IDF поднови своята офанзива срещу Хамас в ивицата Газа, йеменските хути са изстреляли най-малко 90 балистични ракети и 41 безпилотни самолета срещу Израел.

Военновъздушните сили на страната нанесоха серия от тежки удари, последният от които миналата седмица, срещу военна инфраструктура в контролираното от хутите пристанище Ходейда в западен Йемен, в отговор на многобройните атаки на групата, получаващо финансов и оръжейна подкрепа от Иран.

Миналия месец израелски удар в Сана уби премиера на йеменското правителство на хутите и няколко други министри, като Израел предупреди, че атаката срещу висшите ешелони на групата е „само началото“.

Сомалиленд засилва стратегическите си усилия за международно признаване

🇺🇸🇸🇴 Сомалиленд, непризната република в Африканския рог, предприе амбициозни стъпки за спечелване на международна легитимност, предлагайки на Съединените щати „военноморска база близо до пролива Баб ал-Мандаб и сделка за редкоземни минерали“, съобщи Bloomberg. Предложението, направено от президента Абдирахман Циро, е част от усилията на страната да задълбочи връзките си с Вашингтон, въпреки че администрацията на Тръмп продължава да разглежда Сомалиленд като част от Сомалия.

Сомалиленд твърди, че се е отделил от Сомалия през 1991 г. и сега се стреми да използва своето „стратегическо място в Аденския залив, близо до пролива Баб ал-Мандаб“, за да привлече силни глобални съюзници. Проливът е важна точка между Червено море и Аденския залив с решаващо значение за сигурността на търговското корабоплаване. Крайбрежието на Сомалиленд предлага значима геополитическа стойност в регион с нарастваща конкуренция.

Според Bloomberg, Сомалиленд е предложил на САЩ достъп до редкоземни минерали, критични за високите технологии в сфери като отбраната, като част от сделка за диверсификация на веригите за доставки, доминирани от Китай. Въпреки че все още няма официална сделка, подобен ход подчерта развиващата се външна политика на Харгейса и усилията ѝ да излезе от дипломатическа изолация.

Наскоро заснети сателитни снимки потвърдиха, че драгирането на басейн и канал на пристанището в Бербера е завършено, като каналът на пристанището вече е отворен. Стратегически крайбрежен град, Бербера вече е домакин на военно и търговско пристанище, управлявани от ОАЕ, което сочи за нарастващото регионално влияние на непризнатата република. Други изображения разкриха, че военноморската база в Бербера наскоро е била завършена и очаква бъдещ оператор, което я прави готова за потенциални партньорства, като например със САЩ.

Тези промени идват на фона на повишено напрежение в региона, където коридорът на Червено море привлича вниманието на световните сили. Ръководството на Сомалиленд гледа на ангажираността с Тръмп като на ключов инструмент за постигане на дългогодишна цел – международна легитимност. Въпреки десетилетията на политическа стабилност, демократични избори и работещи институции, Сомалиленд остава без признание от Африканския съюз и ООН, които го третират като неразделна част от Сомалия.

Нарастващото ангажиране на Сомалиленд с чуждестранни сили, сред които САЩ и ОАЕ, е признак за променящ се дипломатически пейзаж в региона. Докато страната продължава да използва своите стратегически активи, нейните усилия за международна легитимация имат потенциала да прекроят геополитическата динамика в региона на Африканския рог.